4.07.2008 г., 16:49 ч.

Късно е 

  Поезия » Любовна
884 0 13
 

Въздиша съвестта сама на пътя

и търси ключ към скъпото сърце,

но спомените-пламъци горят я

и съскат злобно в нейното лице.

 

Припомнят и блажените години,

подминати със безсърдечен жест

и връщат я към топлите камини,

изгаснали отдавна в нейна чест.

 

На кинолента се върти съдбата

и пот облива бледото чело,

протегната в молитва е ръката,

но няма го любовното гнездо.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??