недей да чакаш още миг

недей да чакаш вечност

изгубил път сред нищото

на отровна безсърдечност

на времето в отломките

и любовта, която си сънувал

като вятър препускат през

облаците и мислиш че си

се събудил, а още сън

очите ти покрива, лятото

е тук на прага, реката тъжно

го отмива, а ти си мислиш

че утрото се съживило

в този миг е твоят полет

криле - любовта ти подарява

не мисли и не сънувай лято

топло пълно със наслада

миг а всъщност вечност

не пропилявай лазурната

безбрежност