недей да чакаш още миг
недей да чакаш вечност
изгубил път сред нищото
на отровна безсърдечност
на времето в отломките
и любовта, която си сънувал
като вятър препускат през
облаците и мислиш че си
се събудил, а още сън
очите ти покрива, лятото
е тук на прага, реката тъжно
го отмива, а ти си мислиш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up