14 июн. 2010 г., 00:20

Лазурна безбрежност 

  Поэзия
1.0 (1)
883 0 0
недей да чакаш още миг
недей да чакаш вечност
изгубил път сред нищото
на отровна безсърдечност
на времето в отломките
и любовта, която си сънувал
като вятър препускат през
облаците и мислиш че си
се събудил, а още сън
очите ти покрива, лятото
е тук на прага, реката тъжно
го отмива, а ти си мислиш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »