недей да чакаш още миг
недей да чакаш вечност
изгубил път сред нищото
на отровна безсърдечност
на времето в отломките
и любовта, която си сънувал
като вятър препускат през
облаците и мислиш че си
се събудил, а още сън
очите ти покрива, лятото
е тук на прага, реката тъжно
го отмива, а ти си мислиш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация