Sep 1, 2017, 6:20 PM

Летен спомен 

  Poetry » Landscape
1015 1 1
Когато слънцето се скрива.
И древната луна зове звездите,
а вятър тих трепти свенливо –
в листата свежи на лозите.
Тогава морна, лятна вечер,
наситена от аромати,
донася екота далечен –
на литнало в ефира ято.
Небесен хор нощта оглася –
над стихнали поля и друми.
Мелодия, която пазя –
без дъх останал и без думи… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Random works
: ??:??