Малко времето ни беше,
дълъг – късият ми път.
Буден в мене спеше
на сърцето ти зовът.
Ти кат' птица все летеше,
аз обичах го брегът.
Все нагоре ти вървеше,
мен не блазнеше върхът.
Пропаст сякаш ни делеше,
аз – по-земен, ти – с крила
и не спираше, летеше
ти, дете на Свобода! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up