26 апр. 2017 г., 11:47
Малко времето ни беше,
дълъг – късият ми път.
Буден в мене спеше
на сърцето ти зовът.
Ти кат' птица все летеше,
аз обичах го брегът.
Все нагоре ти вървеше,
мен не блазнеше върхът.
Пропаст сякаш ни делеше,
аз – по-земен, ти – с крила
и не спираше, летеше
ти, дете на Свобода! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация