Aug 20, 2011, 12:53 PM

Липса 

  Poetry » Love
1132 0 19
Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода
с твойта кобилица - връзник ще свие...
Ей го мегдана, налей и ела
и наполивай земята, спаси я...
Стягам кирпича на мойта къшла
и все те чакам, и с гайда въздишам -
здравец кични ми в душата сега,
че връз ръкава си плача и пиша... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??