Липсата - сУшен, напукан геран,
в двора ми хвърля умислена сянка,
всичко завехна - мъжкият блян
корен превива на пивка седянка...
Само от менците - жива вода
с твойта кобилица - връзник ще свие...
Ей го мегдана, налей и ела
и наполивай земята, спаси я...
Стягам кирпича на мойта къшла
и все те чакам, и с гайда въздишам -
здравец кични ми в душата сега,
че връз ръкава си плача и пиша... ...