20 ago 2011, 12:53

Липса 

  Poesía » De amor
1093 0 19

Липсата - сУшен, напукан геран,

в двора ми хвърля умислена сянка,

всичко завехна - мъжкият блян

корен превива на пивка седянка...

 

Само от менците - жива вода

с твойта кобилица - връзник ще свие...

Ей го мегдана, налей и ела

и наполивай земята, спаси я...

 

Стягам кирпича на мойта къшла

и все те чакам, и с гайда въздишам -

здравец кични ми в душата сега,

че връз ръкава си плача и пиша...

 

 

http://vbox7.com/play:ed77ff5b

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??