Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.
Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.
Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.
Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.
Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди
и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...
Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:
обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...
Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.
Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.
Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...
Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води...