Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие
наместо безличния свят опустял,
за теб споменът взема участие
и боли тъй, както не е болял...
Сега сетивата ми неми и глухи са.
(Явно по-верни на теб са били).
Дори очите ми кладенци сухи са;
ти знаеш, че не плача, нали? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up