Sep 17, 2010, 8:54 AM

Лола 

  Poetry » Love
779 0 2

Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.

 

И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,

 бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...

 

Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари.


Огън! Кръговрат от всичко,
парещ и свиреп,
и едно "обичам те"
казах кат дете!

 

...


И гледах те, и чудех се коя си!

Каква магия крие се във теб?!
И търсех я , но винаги била е-

закотвена във моето сърце.

 

 

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??