Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,
бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...
Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up