Лола

17.09.2010 г., 8:54 ч.

Поезия » Любовна

853 0 2

Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,
бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...
Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лола

Искате да прочетете повече?

Предложения