17 сент. 2010 г., 08:54
Нощта тежеше като котва
край житото и край хорала,
лежеше във реката Лола
и къпеше там свойто тяло.
И аз я виждах там от хълма,
Нея само виждах,
бляскаха и светеха
очите ù кат хижи...
Тя огън вътре в мен подпали,
който ме изгаря.
Огън! Тя унищожи ме,
всичко в мене пари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация