Животът, верен в своята игра,

раздаде пак тестето с карти,

надявах се на къща и кола,

а той реши любов да ми изпрати.

Любов, като сълза невинна,

достойно във ръцете си поех,

но бързо я смених с каквото мина

в играта трябваше да продължа напред.

Със следващите карти дойде колата

и в нея возех разни еднодневки,

не им запомнях даже имената,

наричах ги със прякора "двулевки",

те идваха и в къщата голяма.

В шестнайсет стаи живеех като цар,

но ето тук започна мойта драма,

когато се затри младежкия ми чар.

Времето, пропито в алкохол и никотин,

изплъзна се от мен като оазис

и аз останах сам, за любовта незрим,

изправен пред жестокия катарзис.

Заблудата в която бях живял,

материалното да търся и облаги,

направи дупка във сърцето ми с кинжал,

осъди дните ми да са недраги.

Играта бе към своя край,

все още имах карти, но по-грешни.

Капо останах сред охолия и тишина,

живота победи ме, като стар мошеник.