Животът, верен в своята игра,
раздаде пак тестето с карти,
надявах се на къща и кола,
а той реши любов да ми изпрати.
Любов, като сълза невинна,
достойно във ръцете си поех,
но бързо я смених с каквото мина
в играта трябваше да продължа напред.
Със следващите карти дойде колата
и в нея возех разни еднодневки,
не им запомнях даже имената,
наричах ги със прякора "двулевки", ...