Apr 20, 2012, 12:08 AM

Ловецът на любовните мъгли 

  Poetry » Love
962 0 13

Ловецът на любовните мъгли

ми бе комшия - сядахме на чашка,

разказваше до грейнали зори

амурчетата  как изстрелва с  прашка...

 

Жените бяха негови трофеи,

редеше снимки като пасианс -

една от друга по-прекрасни феи

в живота му - бохемски реверанс...

 

а виното му палеше душата

със глътките - целувки от  искри,

запявахме - за онзи нежен вятър,

раздухващ жар във мъжките очи...

 

Докосвахме  в смеха си  красотата,

а той - подпрял на спомена сълзи,

прегръщаше със поглед самотата

и  стенеше в  любовните мъгли...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??