20 abr 2012, 0:08

Ловецът на любовните мъгли 

  Poesía » De amor
985 0 13

Ловецът на любовните мъгли

ми бе комшия - сядахме на чашка,

разказваше до грейнали зори

амурчетата  как изстрелва с  прашка...

 

Жените бяха негови трофеи,

редеше снимки като пасианс -

една от друга по-прекрасни феи

в живота му - бохемски реверанс...

 

а виното му палеше душата

със глътките - целувки от  искри,

запявахме - за онзи нежен вятър,

раздухващ жар във мъжките очи...

 

Докосвахме  в смеха си  красотата,

а той - подпрял на спомена сълзи,

прегръщаше със поглед самотата

и  стенеше в  любовните мъгли...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??