20 апр. 2012 г., 00:08

Ловецът на любовните мъгли 

  Поэзия » Любовная
963 0 13

Ловецът на любовните мъгли

ми бе комшия - сядахме на чашка,

разказваше до грейнали зори

амурчетата  как изстрелва с  прашка...

 

Жените бяха негови трофеи,

редеше снимки като пасианс -

една от друга по-прекрасни феи

в живота му - бохемски реверанс...

 

а виното му палеше душата

със глътките - целувки от  искри,

запявахме - за онзи нежен вятър,

раздухващ жар във мъжките очи...

 

Докосвахме  в смеха си  красотата,

а той - подпрял на спомена сълзи,

прегръщаше със поглед самотата

и  стенеше в  любовните мъгли...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??