Oct 8, 2007, 10:46 AM

Лукса на доверието 

  Poetry
754 0 19

Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.


Имах те - със име, но за кратко
и времето пречупвах - нереално.
Грешах понякога, поплаквах рядко,
но страхувах се със теб наравно.


Тръгна си, преди да се събудя,
остави аромата си в преддверието,
дълбоко вдишвах те до лудост-
позволих си лукса на доверието.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??