Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.
Имах те - със име, но за кратко
и времето пречупвах - нереално.
Грешах понякога, поплаквах рядко,
но страхувах се със теб наравно.
Тръгна си, преди да се събудя,
остави аромата си в преддверието,
дълбоко вдишвах те до лудост-
позволих си лукса на доверието.
© Елица Стоянова Все права защищены
Това много ми хареса.Толкова, че си озволих да оформя няколко предложения към него. Обаче не смея, защото е много нахално от моя страна. Ако решиш, цъкни ми на Q-то.
Поздрави!