8.10.2007 г., 10:46 ч.

Лукса на доверието 

  Поезия
757 0 19

Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.


Имах те - със име, но за кратко
и времето пречупвах - нереално.
Грешах понякога, поплаквах рядко,
но страхувах се със теб наравно.


Тръгна си, преди да се събудя,
остави аромата си в преддверието,
дълбоко вдишвах те до лудост-
позволих си лукса на доверието.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??