M1234567891 (Миночка Митева)
438 13288
Sep 7, 2011, 3:53 PM

Луна 

  Poetry
500 0 2

Въздиша нежно и намигва

през облаците - като жена,

заситила плътта си жадна

от прилива на любовта.

 

Нощта във нея се оглежда

с вълшебна - палава игра,

в приказни градини подрежда

алеи от човешка красота.

 

От пурпурния трон сред звездите

с разпилени огнени коси,

вмъква се на хората в мечтите -

останали будни до зори.

 

Пътува тя...

Сенките поглъща с нежност,

в която хиляди слънца -

очи на влюбени поглеждат

и чезнат в утринна роса.

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??