M1234567891 (Миночка Митева)
442 13429
7.09.2011 г., 15:53 ч.

Луна 

  Поезия
512 0 2

Въздиша нежно и намигва

през облаците - като жена,

заситила плътта си жадна

от прилива на любовта.

 

Нощта във нея се оглежда

с вълшебна - палава игра,

в приказни градини подрежда

алеи от човешка красота.

 

От пурпурния трон сред звездите

с разпилени огнени коси,

вмъква се на хората в мечтите -

останали будни до зори.

 

Пътува тя...

Сенките поглъща с нежност,

в която хиляди слънца -

очи на влюбени поглеждат

и чезнат в утринна роса.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??