SmukiSmilee (Десислава Колева)
14 28
Oct 11, 2011, 11:08 PM

Луната и аз 

  Poetry
776 0 1

Луната бързо скри се.

Защо пак е сърдита? 

После закачливо ми нашепна,

много тихо извини се.

 

Полегнала е в прегръдките

на любимия си облак.

Ще го люби до разсъмване

и ще го остави кротък.

 

Ще наднича тайно през прозореца,

ще ме люлее във въздишка цветна,

ще докосва пак душата ми отворена,

нашепвайки, че моята любов е вечна.

© Десислава Колева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??