SmukiSmilee (Десислава Колева)
14 28
11 окт. 2011 г., 23:08

Луната и аз 

  Поэзия
746 0 1

Луната бързо скри се.

Защо пак е сърдита? 

После закачливо ми нашепна,

много тихо извини се.

 

Полегнала е в прегръдките

на любимия си облак.

Ще го люби до разсъмване

и ще го остави кротък.

 

Ще наднича тайно през прозореца,

ще ме люлее във въздишка цветна,

ще докосва пак душата ми отворена,

нашепвайки, че моята любов е вечна.

© Десислава Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??