СилвияМилева (Силвия Милева)
32 0
Jan 7, 2025, 1:42 PM

Лунен сън 

  Poetry
64 1 3

Нощта спотаява безбройните тайни

със страсти разпалени, с паметен зов

и дъхав е мракът, мечтите омайни

за чувства всесилни и вечна любов.

Аз мисля за теб, а в небето луната

блести емпирично със своята мощ,

сред облаци сиви, с лъчи в тъмнината

потрепва загадъчно в звездната площ.

Вълнува ме твоята явна небрежност,

прописвам катарзисно тъжовен стих,

луната заспива в мистична безкрайност,

нощта ще дочака пак изгрева тих.

И ти си до мен в тази нощ, тъй красива,

в прегръдка ръцете ни сплита мигът,

в сърцата любов извисена прелива

и сливаме устни поредния път.

Когато отворих очите си вече

в скута си безгрижен пое ме деня,

в действителност ти си от мене далече,

но в мен да бушува остана съня.

 

© Силвия Милева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??