Нощта спотаява безбройните тайни
със страсти разпалени, с паметен зов
и дъхав е мракът, мечтите омайни
за чувства всесилни и вечна любов.
Аз мисля за теб, а в небето луната
блести емпирично със своята мощ,
сред облаци сиви, с лъчи в тъмнината
потрепва загадъчно в звездната площ.
Вълнува ме твоята явна небрежност,
прописвам катарзисно тъжовен стих,
луната заспива в мистична безкрайност,
нощта ще дочака пак изгрева тих. ...