СилвияМилева (Силвия Милева)
32 0
7 янв. 2025 г., 13:42

Лунен сън 

  Поэзия
93 1 3

Нощта спотаява безбройните тайни

със страсти разпалени, с паметен зов

и дъхав е мракът, мечтите омайни

за чувства всесилни и вечна любов.

Аз мисля за теб, а в небето луната

блести емпирично със своята мощ,

сред облаци сиви, с лъчи в тъмнината

потрепва загадъчно в звездната площ.

Вълнува ме твоята явна небрежност,

прописвам катарзисно тъжовен стих,

луната заспива в мистична безкрайност,

нощта ще дочака пак изгрева тих.

И ти си до мен в тази нощ, тъй красива,

в прегръдка ръцете ни сплита мигът,

в сърцата любов извисена прелива

и сливаме устни поредния път.

Когато отворих очите си вече

в скута си безгрижен пое ме деня,

в действителност ти си от мене далече,

но в мен да бушува остана съня.

 

© Силвия Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??