Mar 16, 2010, 3:23 PM

Лунно момиче 

  Poetry » Landscape
547 0 8

От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.

Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите

към него гледах дълго, завистливо -
като скъперник към купчина злато -

как страстно я целува. На отвито,

заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??