16.03.2010 г., 15:23 ч.

Лунно момиче 

  Поезия » Пейзажна
546 0 8

От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.

Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите

към него гледах дълго, завистливо -
като скъперник към купчина злато -

как страстно я целува. На отвито,

заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??