16 mar 2010, 15:23

Лунно момиче 

  Poesía » Del paisaje
538 0 8

От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.

Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите

към него гледах дълго, завистливо -
като скъперник към купчина злато -

как страстно я целува. На отвито,

заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??