stela8913 (СС)
5 17
Aug 24, 2011, 3:13 AM

лятото пак отлетя 

  Poetry » Other
501 0 1

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.

 

Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.

 

И моята стара върба ме гали със клони туй нежно
и тихичко казва ми тя "На утрото гледай с надежда".

 

© СС All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • чудех се, предпоследната дума на предпоследния ред... дали не е друга...
Random works
: ??:??