лятото пак отлетя

stela8913 (СС)
5 17

24 ago 2011, 3:13

Poesía » Otra

523 0 1

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.

Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.

И моята стара върба ме гали със клони туй нежно
и тихичко казва ми тя "На утрото гледай с надежда".

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tomad (Тома Кашмирски)

2011-08-24T03:14:15+03:00

чудех се, предпоследната дума на предпоследния ред... дали не е друга...