24 авг. 2011 г., 03:13

лятото пак отлетя 

  Поэзия » Другая
522 0 1

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.

 

Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.

 

И моята стара върба ме гали със клони туй нежно
и тихичко казва ми тя "На утрото гледай с надежда".

 

© СС Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • чудех се, предпоследната дума на предпоследния ред... дали не е друга...
Предложения
: ??:??