Jan 27, 2008, 1:40 PM

Любимите ми хора 

  Poetry
1293 1 10
Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.

Опитвам се да скрия празнотата
и грижите по мен да им спестя.
В душата оковавам самотата
с надеждата, че ще я усмиря.

Но тялото сърдито се бунтува
и изпреварва своя катинар,
че не желае днес да се преструва,
а на душата да е господар.

Любимите ми хора ме поглеждат
и кротко ме притискат до сърце.
С енергия могъща ме зареждат -
отпускам се в любящите ръце.

Дали ще дойде времето, когато
ще мога да им върна само част
от истинското и безценно злато,
с което ме засипваха без глас?

Дали ще дойде времето, когато
ще мога да извикам с пълен глас,
че моето сърце е най-богато
и само те над него имат власт?

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??