natiii (Наташа Басарова)
339 3230
27.01.2008 г., 13:40 ч.

Любимите ми хора 

  Поезия
1291 1 10
Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.

Опитвам се да скрия празнотата
и грижите по мен да им спестя.
В душата оковавам самотата
с надеждата, че ще я усмиря.

Но тялото сърдито се бунтува
и изпреварва своя катинар,
че не желае днес да се преструва,
а на душата да е господар.

Любимите ми хора ме поглеждат
и кротко ме притискат до сърце.
С енергия могъща ме зареждат -
отпускам се в любящите ръце.

Дали ще дойде времето, когато
ще мога да им върна само част
от истинското и безценно злато,
с което ме засипваха без глас?

Дали ще дойде времето, когато
ще мога да извикам с пълен глас,
че моето сърце е най-богато
и само те над него имат власт?

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??