2.09.2019 г., 15:35 ч.

Любимият човек 

  Поезия
2391 9 9
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами?
Ти - в своя път, аз себе си погубвам
от глупави мечти за старини
в които някой някого да чува.
Невидимото спряло е край нас
и шепне виолетови капризи.
Невидими са, повишават глас.
Прощавам и умира всяка мисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Предложения
: ??:??