Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите.
Мълнии раздират небето,
остана недоизпята моята болка
и капка кръв намокри ми лицето.
Удавят се лъчи последни в морето.
Любовта беше сграбчена от реалността
и ноктите на злото закрепиха се и в нейното сърце.
Разбра колко безпомощна е срещу подлостта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up