6 авг. 2007 г., 21:44
Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите.
Мълнии раздират небето,
остана недоизпята моята болка
и капка кръв намокри ми лицето.
Удавят се лъчи последни в морето.
Любовта беше сграбчена от реалността
и ноктите на злото закрепиха се и в нейното сърце.
Разбра колко безпомощна е срещу подлостта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация