6.08.2007 г., 21:44 ч.

Любов 

  Поезия
612 1 1
Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите.
Мълнии раздират небето,
остана недоизпята моята болка
и капка кръв намокри ми лицето.
Удавят се лъчи последни в морето.
Любовта беше сграбчена от реалността
и ноктите на злото закрепиха се и в нейното сърце.
Разбра колко безпомощна е срещу подлостта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Предложения
: ??:??