Аз съм крехка вейка, размятана от буйни ветрове.
Марионетка съм в ръцете на всесилни Богове.
Загубих се в гората на страха си сам и страдам...
Зад всеки храст дебне ме провал - пропадам...
А тебе пак до мен те няма...
Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама...
Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх?
Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...
Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа,
нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа!
В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда,
но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!