17 feb 2012, 23:19

Любов, Болка, Самота... 

  Poesía » De amor
1068 0 2
Аз съм крехка вейка, размятана от буйни ветрове.
Марионетка съм в ръцете на всесилни Богове.
Загубих се в гората на страха си сам и страдам...
Зад всеки храст дебне ме провал - пропадам...
А тебе пак до мен те няма...
Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама...
Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх?
Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...
Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа,
нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа!
В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда,
но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??