Любов, Болка, Самота...

viork (Викторио )
55 36

17.02.2012 г., 23:19 ч.

Поезия » Любовна

1046 0 2

Аз съм крехка вейка, размятана от буйни ветрове.

Марионетка съм в ръцете на всесилни Богове.

Загубих се в гората на страха си сам и страдам...

Зад всеки храст дебне ме провал - пропадам...

А тебе пак до мен те няма...

Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама...

Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх?

Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...

Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа,

нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа!

В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда,

но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.