Любов неосъществима

Oct 12, 2010, 11:00 PM

Poetry » Love

711 0 3

Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми,
но забрави, че остави празни ръцете ми.
Бях на всичко за тебе способна,
въпреки че още ми носиш мъка злокобна.
Стичат се сълзи кристални по лицето.
Много от теб са белезите по сърцето.
Кажи, любов, защо си толкова зла?
Защо толкова измамна си била?
Сега, когато едни чувства ме правят щастлива.
Ти ми повтаряш, любов, че си неосъществима.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

the_r0se (Теодора Драгиева)

2010-10-16T17:29:49+03:00

Не се случва много често да намериш своята, истинксата си любов от първия път ... това е, нещо , през което е трябвало да минеш, за да станеш по-силна и готова за истинската ! Поне аз така гледам на нещата
rozza (Радка Миндова)

2010-10-13T10:04:04+03:00

Много си млада още, ще имаш и щастлива любов, бъди сигурна
димитрова (Лилия Нейкова)

2010-10-13T08:10:53+03:00

Любовта носи радост,но може и да пречини много болка.Хубаво си го написала.