lility (Лилия)
115 107
12 oct 2010, 23:00

Любов неосъществима 

  Poesía » De amor
716 0 3

Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми,
но забрави, че остави празни ръцете ми.
Бях на всичко за тебе способна,
въпреки че още ми носиш мъка злокобна.
Стичат се сълзи кристални по лицето.
Много от теб са белезите по сърцето.
Кажи, любов, защо си толкова зла?
Защо толкова измамна си била?
Сега, когато едни чувства ме правят щастлива.
Ти ми повтаряш, любов, че си неосъществима.

© Лилия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се случва много често да намериш своята, истинксата си любов от първия път ... това е, нещо , през което е трябвало да минеш, за да станеш по-силна и готова за истинската ! Поне аз така гледам на нещата
  • Много си млада още, ще имаш и щастлива любов, бъди сигурна
  • Любовта носи радост,но може и да пречини много болка.Хубаво си го написала.
Propuestas
: ??:??