12 окт. 2010 г., 23:00

Любов неосъществима 

  Поэзия » Любовная
710 0 3

Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми,
но забрави, че остави празни ръцете ми.
Бях на всичко за тебе способна,
въпреки че още ми носиш мъка злокобна.
Стичат се сълзи кристални по лицето.
Много от теб са белезите по сърцето.
Кажи, любов, защо си толкова зла?
Защо толкова измамна си била?
Сега, когато едни чувства ме правят щастлива.
Ти ми повтаряш, любов, че си неосъществима.

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не се случва много често да намериш своята, истинксата си любов от първия път ... това е, нещо , през което е трябвало да минеш, за да станеш по-силна и готова за истинската ! Поне аз така гледам на нещата
  • Много си млада още, ще имаш и щастлива любов, бъди сигурна
  • Любовта носи радост,но може и да пречини много болка.Хубаво си го написала.
Предложения
: ??:??