Dec 3, 2014, 7:42 AM

Любовни щрихи 

  Poetry » Love
861 0 2

 

Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.

 

Помниш ли мене - щастлив и
засмян - да галя душата ти
свята? А тя, като вятъра
необуздан, как гони самотата ...

 

Помниш ли ласките тихи -
цярът за нашите рани?
Двама ще допълваме с щрихи
любовта, която ни храни.

 

 

© Веселин Джуров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ви благодаря, Лора !
  • Изключително докосващо, нежно, топло, мило, силно и красиво!!Много е въздействащо!Стопли ми душата!Дава много силно усещане за истинска обич, за неизмерима и безгранична любов!
    "Помниш ли мене - щастлив и
    засмян - да галя душата ти
    свята? А тя, като вятъра
    необуздан, как гони самотата ..."- БРАВО!!!!!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??