Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.
Помниш ли мене - щастлив и
засмян - да галя душата ти
свята? А тя, като вятъра
необуздан, как гони самотата ...
Помниш ли ласките тихи -
цярът за нашите рани?
Двама ще допълваме с щрихи
любовта, която ни храни.
© Веселин Джуров Todos los derechos reservados